сряда, 27 април 2011 г.

Театърът на абсурда и ролята на машата в него.

В предишния брой на вестник "Оряховска трибуна" беше публикувана статията „Театър на абсурда” от г-жа Светла Илиева. Там тя нарича нашата община Абсурдистан и лично аз не мога да не се съглася с нея. Едва ли има друга община в България, в която кметът системно да не присъства на заседанията на Общинския съвет дори когато се приема бюджетът на общината. Едва ли има друга община, в която общинските съветници да бягат от заседанието и това да се сочи като положителен пример. Може би така трябва да бъдат обучавани децата още от ученическата скамейка – ако не може да стане тяхното, отговорното поведение е да избягаш. Жалко….наистина жалко. Едва ли има друга община в която гласуването, а и бягането от заседание да става след споглеждане и подбутване какво точно ще направи съседът… Едва ли има друга община в България, в която началникът на сектора изготвящ проектите да не е убеден в ползата от даден проект, но ние въпреки всичко да трябва да вдигаме ръка. Без да има на заседанието някои, който да отговори на въпросите ни, без да е изяснено как ще се обезпечава текущото финансиране на проекта, без дори тези които внасят проекта някога да са посещавали местата които ще се „облагородяват” с европейски пари. Основният аргумент е – абе нали това са пари от ЕС, какво ви пука кой и как ще ги харчи. Като че ли парите от ЕС не са от нашите джобове! Но за това се иска здрав разум за да бъде разбрано. Проектът „Птичките”, както по раншните проекти „Зубия”, „Чантичките” и др.подобни. Все пари хвърлени на вятъра с дежурното извинение – това са пари от ЕС. „Държавата – това сме ние” и ще си позволя да видоизменя леко този цитат – ЕС – това сме пак ние! Парите идват отново от нас и ние сме длъжни да следим къде отива всяка стотинка от тези пари. Преди около две години гласувахме общината да изтегли около 4 000 000,00 лева за пречиствателни станции и канализации. Сега всяка година ще плащаме по над 250 000,00 лева по този заем. А какво имаме насреща? Едно голямо нищо, но над 800 000,00 лева са „усвоени”. Тогава гласувах „за” защото все още имах вяра, че някой мисли доброто на тази община. Излъгал съм се… Колко пъти трябва да се излъжем за да се уверим в тоталната „компетентност” на кмета и хората му? Колко пъти трябва да даваме доверието си в аванс и да трупаме дългове, които ще плащат всички граждани на общината?
   А сега малко факти – по проекта „Птичките” – на заседанието на 25.03.2011 година бяха зададени редица конкретни въпроси, но освен г-жа Ш.Амиш нямаше никой, който да отговори на тях. Нито от отдела, изготвящ проектите, нито от „еколозите”, нито кмета на общината. Преди сесията на Общинския съвет направих опит да осигуря някой от отдела, изготвящ проектите – оказа се, че шефът на сектора е в отпуск и никой друг от този отдел не желае да защитава проекта. И ние с лека ръка трябваше да подкрепим проект на стойност над милион? Който, както е с всички европейски проекти трябва първо да се изпълни и ЗАПЛАТИ от нас и едва след това ще чакаме възстановяване от ЕС. И това при положение, че болницата ни агонизира и хората не са вземали заплати от месеци! За там не можем да отделим нито лев, но за „Птичките” можем! За учениците не можем да отделим 2 000,00 лева за да пътуват на поносими цени до училище, но за „Птичките” можем! Между другото по този казус, за билетите на учениците, се бях ангажирал лично и дори разговаряхме с г-жа Илиева и с Началник-сектора „Бюджет и планиране” и достигнахме до някакво решение. Явно то обаче не се е харесало на г-жа Илиева и вместо заедно да търсим решение и да актуализираме бюджета, ако трябва, стигнахме до махленска разправия. Всички искаме да помогнем на децата на общината ни и винаги сме го доказвали. Но не по този популистки начин, избран от г-жа Илиева. Бих се радвал ако тя така самоотвержено се противопоставяше и когато болницата ни трупаше огромни дългове. Може би тогава моето и на някои други колеги отговорно поведение би трябвало да е напускане на заседанието. Едва ли! Просто 2,5 години с аргументи и факти убеждавахме останалите колеги и накрая „на косъм” успяхме да спрем устрема на болницата към финансовата пропаст. За това обаче трябва да се работи, трябва много да се чете, а това е противопоказно на някои колеги.
    За крепостта „Камъка” – държавата се опитва да абдикира от всяка дейност в малките населени места. И ние трябва да я подпомагаме в това? Нима? Още в началото на мандата беше изградена екопътека, осветление на „Камъка”. Къде е всичко това сега? Парите обаче са „усвоени”. Кой знае защо в съседната нам община Козлодуй държавата иска пък да придобие Ботевия парк. Тук иска да ни прехвърли грижата за „Камъка”. Къде е логиката? Аз лично не я виждам.
   Децата ни си отиват. Така е г-жо Илиева. Как да останат в нашия порутен град с улици, осеяна с дупки, преливащи контейнери за боклук, олющени и падащи фасади на сградите дори по централните улици. За селата и пътищата между тях да не говорим. В нашия общински съвет обаче има изключително отговорни хора, които много мандати са общински съветници, още от зората на демокрацията. Те знаят как, те могат…и с голямо майсторство играят ролята на обидени. Вие също бяхте във властта г-жо Илиева. Какво направихте това да не се случва?
     Жалка е ролята на машата…човек я използва тогава, когато не иска да изгори ръцете си. Така в нашия театър едни хора са винаги в сянка и винаги машата говори вместо тях. Жалко…
                    
                                                                                 Инж.Николай Петранов

Няма коментари:

Публикуване на коментар